5 етапа на развитие на зрението от 0 до 12 месеца
Бебе, което се радва. Снимка: Shutterstock
Очите на новородените са с 3 мм по-къси (от носа до слепоочието) от очите на възрастните.
Бебетата също имат относително големи очни ябълки, роговицата е по-дебела, бялата мембрана на окото е по-тънка от тази на техните майки и бащи, а лещата е почти кръгла. Поради това детето се ражда с далекогледство: зрителната острота през първата година от живота е плюс 3-4 диоптъра.
Роговицата и конюнктивата (съединителната мембрана, която покрива външната част на окото и задната част на клепачите) не са толкова чувствителни, колкото при възрастните, така че мъниците не усещат, когато нещо попадне в окото.
Папебралната фисура е тясна и съответства на размера на зеницата.
Слъзните жлези все още не работят с пълен капацитет, така че в първите дни от живота бебетата плачат без сълзи.
Майка държи бебето над главата си. Снимка: Getty
Веднага след раждането детето различава само светлина и тъмнина, след няколко дни вече вижда света, макар и много смътно, като в мъгла. Това се дължи на факта, че централната зона на ретината (макулата) все още не е развита.
През първите 6 месеца от живота, под въздействието на светлината, тя постепенно ще се подобри.
На една седмица бебето започва да реагира на ярка светлина, като затваря очи.
На 2-3 седмици то може за кратко да фокусира погледа си върху всеки източник на светлина. По това време то може да развие така наречения физиологичен страбизъм. Не се тревожете. Това е вариант на нормата, който е свързан с липсата на бинокулярно зрение. Просто бебето все още не знае как да използва двете очи за зрение наведнъж.
Освен това такова кривогледство не е постоянно: ту едното, ту другото око се отклонява към носа, ту към слепоочието, но по-често очите стоят на едно ниво.
Като правило, до 4 месеца физиологичният страбизъм изчезва.
Съвет: В идеалния случай прозорците на детската стая трябва да гледат на изток или югоизток, защото нуждата на детето от дневна светлина е по-голяма от тази на възрастен. В допълнение, това ще сведе до минимум изкуственото осветление, което бързо уморява очите.
Детето започва за кратко, за около 3-4 секунди, да фиксира погледа си върху играчка, разположена на 30-40 cm от него.
Бебе, което гледа в една точка. Снимка: Getty
Бебето може да фиксира погледа си по-дълго върху предмет и да го проследи с поглед, ако се движи. То вижда това, което се намира на разстояние 1 м от него и малко по-късно започва да разпознава близките си.
Бебе, което следи играчката. Снимка: Getty
Бебето развива обективно зрение. То може да вижда предмети, разположени на разстояние няколко метра от него, да премества погледа си от една движеща се играчка към друга и да гледа дълго време нещата, които го интересуват. Това става възможно, тъй като централната зона на ретината (макулата) вече е достатъчно развита.
Започва да се развива бинокулярно, тоест триизмерно, пространствено зрение, което помага на детето да се ориентира в пространството, да определи кой обект е по-далеч и кой е по-близо. Това е много важно, тъй като именно на тази възраст то започва активно да пълзи и прави първите си стъпки.
Бебето вече може да различава цветовете, защото централната зона на ретината (конуси, отговорни за цветовото възприятие) вече е добре развита. То дълго разглежда предметите около себе си, разпознава любимите си хора отдалече, реагира на животни.
По материални на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари